За нас
Видинска гъмза, която пази традицията
Текстът е изваден от материала на DiVino.bg „Вино срещи на Северозапада 1: Видинска гъмза“, публикуван на 04.02.2021 г. тук.
Независимо че винарска изба Видинска гъмза преработва разнообразни сортове грозде, в този разказ ще се говори предимно за гъмза – любовта и гордостта на целия екип на избата.
Изба Видинска гъмза е собственост на братята Петко и Мико Микови. Притежават близо 70 хектара лозови масиви със сортовете Новоселска Гъмза, Пино Ноар, Каберне Совиньон, Мерло, Сторгозия, Памид, Шардоне, Совиньон Блан, Мускат Отонел и Ризлинг, разположени в района на с. Ново село, Видинско, на южни склонове по поречието на р. Дунав. Винената им история започва през 2005 г., когато двамата братя заедно с баща си Георги започват да изкупуват парцели със стари лозови насаждения. Купували хаотично, както казва Петко, но като резултат се оказало, че притежават всички 25 хектара лозя с 40-годишна гъмза, която расте на собствен корен. Идеята била да запазят лозята и да продават гроздето на винопроизводители, но за тяхно учудване по онова време купувачи не се намирали. За да съхранят гроздето, наели едно от халетата на бившия видински завод за помпи в с. Ново село и купили винификатори с достатъчен обем за начинанието.

Така се родило първото им вино и както с всяка първа рожба, те силно се привързали. Петко, с присъщото си чувство за хумор, споделя: „За нас то беше най-хубавото вино на света, но за жалост никой друг не споделяше това мнение…“.
И така в продължение на три години прибирали гроздето, пълнели съдовете, а виното, което вече достигнало близо 100 000 литра обем, все оставало непродадено, а и място за прибиране на следващото грозде вече нямало. Тогава настъпил повратният момент. Братята осъзнали, че трябва да се работи маркетингово за създаване и налагане на бранд, за да постигнат известност и съответно да реализират продажби. Задача, изискваща огромни усилия, тъй като трябвало да преодоляват наложеното мнение, че гъмзата е забравен сорт, приеман само като продукт за евтини вина. За разлика от времето на социализма, когато имало 1700 хектара лозя с този сорт и винопроизводството в региона се радвало на пазари в Съветския съюз, Германия и Англия, в началото на прехода регионът западнал, лозята били занемарени, а гъмзата – низвергната.
Във всеки случай сортът изисква специални грижи, за да бъде отгледан. Смята се, че е пренесен по нашите земи по времето на кръстоносните походи. Битува и още една версия – че гроздето се садяло още по времето на хан Кубрат. Кръстено е на името на една от дъщерите на местен болярин и на древноарабски означава капризна. И сортът наистина отговаря докрай на кодовото послание, заключено в името му – зрее късно и неравномерно, със сравнително едри зърна е, но с много деликатна ципа, която е податлива на гниене, и всяко падане на дъжд по време на беритба е фатално, тъй като гроздовете се пукат и сокът им изтича. Тази специфика е научила местните да берат гроздето по-рано, за да се застраховат, но пък за сметка на това имали реколта с по-ниска захарност, обикновено варираща около 20-21 градуса. Това от своя страна изисквало и по-нататъшни грижи, за да се получи хубаво вино. В миналото го правели директно по баирите, където изсипвали гроздето в каменни корита и го оставяли да ферментира. С първото падане на сняг виното замръзвало и образувало ледена кора отгоре. Тогава източвали течността отдолу и така сгъстявали напитката.
В днешно време с глобалното затопляне климатът като че ли е малко по-благосклонен, що се отнася до времето за съзряване на гроздето, но проблемът с късните есенни дъждове си остава. Така че екипът на Видинска гъмза следва практиката за по-ранно обиране на реколтата, обикновено около втората половина на септември.
Технолог на винарната е Златко Петков, когото спокойно можем да наречем Човека Гъмза. Зад гърба си има 45-годишен стаж с този сорт. Започва работа в Магура, следва Новоселска гъмза и от 2007 г. досега е винарят на Видинска гъмза. Познава изтънко всеки ред от лозята и смята, че връзката със земята е най-важният фактор, за да правиш добро вино, тъй като гъмзата реагира на всяка промяна в почвения състав, що се отнася до узряването ù. В парцелите преобладават алувиални почви. (Отваряме скоба, за да поясним, че алувият, който е със сиво-жълт цвят, е наносна почва, образуваща се по поречието на големи реки, и освен че е богат органогенно и на минерали, в голямата си част е с пясъчен състав. Това всъщност е причината филоксерата да не може да функционира в такава почва и да са запазени все още лозя на собствен корен по поречието на Дунав.)
Комбинацията от винар с вещо познаване на сорта и работата му с грозде, отраснало на собствен корен, ражда едни от най-прекрасните и интересни вина от гъмза. Всъщност целият екип на винарната е с ясното съзнание, че, притежавайки лозята, държат в ръцете си истинско съкровище и отношението им към гъмзата граничи с пиетет, обожание, силна привързаност и гордост. И ние от DiVino научихме много за нея, но най-вече разбрахме, че когато си се захванал с гъмзата, трябва да й се отдадеш напълно.
Изба Видинска гъмза произвежда два основни стила Новоселска гъмза от собствено грозде. Серията Traditions е без отлежаване в дъб и се отличава със сортова изява, богатство на плода и привлекателна свежест.
Серията Special Selection отлежава 6 месеца във второ и трето зареждане френски барици и изразява увереността на екипа, че вината от сорта Новоселска гъмза имат потенциал за стареене и благородно развитие. Характеризира се с модерно звучене, с вибрантна свежест, балансирани танини, дълбочина на вкуса и елегантен завършек. Произвеждат се ограничено количество бутилки и всяка от тях е с етикет с индивидуален номер.
От гъмза се прави и чистосортово розе, засега единствено на пазара, с името Дарзала, кръстено с едно на имената на тракийски бог на плодородието.
Заслужава внимание и билковото вино на основата на Мускат Отонел с 22 наложени билки. Използват се повечето ароматни билки като лавандула, маточина, салвия, мащерка, лайка, семена от кориандър, мента, но трябва да се отбележи, че единствената билка, която не присъства в това вино, е пелинът. Избегнат е заради силната горчивина. С богатия си многолик вкус е идеално за коктейли или добре охладено като аперитив.
По темата работиха (в азбучен ред): Веселина Маринова, Вили Гълъбова, Емил Коралов, Ефросия Благоева, Ирина Софранова, Юлия Костадинова, Яна Петкова, Ясен Бориславов